Кавалът

Какво е кавал?

Кавалът е народен духов дървен инструмент, познат у нас от най-старо време. Той представлява дървена цилиндрична тръба, съставена от три вмъкнати една в друга части (еклемета) с общо осем пръстови дупки. В долната част на кавала се намират още четири по-широки дупки, които не се затварят с пръстите, наричани от каваджиите душници или дяволски дупки. Двата крайни отвора на тръбата обикновенно се изработват от костни пръстени, напоследък и от пластични материали. Горният край е заострен и служи за наустник. Местата където се съединяват отделните части на кавала са обвити с рог или метал. Техническото устойство на всички кавали е еднакво, но често те се различават по размера на тръбата. Срещат се кавали с дължина 50,70,72,75 и 80см, в следствие на което имат и различна височина (строй). Има кавали в C, D, B, A нисък строй, Е висок строй и т.н. Кавал в строй С звучи топло и меко и е подходящ за оркестър, в строй D звучи меко и светло, подходящ е за съпровод на певци, а също и за оркестрово свирене. Кавал в строй В звучи нежно, меко, малко тъмно. Той е подходящ само за съпровод на певци с ниски гласове, но не и на оркестър. Кавал в строй А нисък звучи меко, топло, много тъмно и елегично – подходящ е за съпровод на народни певци и оркестър. Кавалът е октавиращ инструмент. При него са изпълними тонове от няколко последователни октави, с изключение на някои от тях. Характерен за кавала е специфичен регистър, наречен Каба. Искусни кавалджии свирят в него с голямо майсторство, смесвайки тонове от две различни октави, получавайки специфична, полуфлажолетна звучност. Кавалът е един от най-подвижните музикални български инструменти. На него се свирят с лекота диатонични и хроматични пасажи, скокове с големи интервали, стакато, арпежи, трилери, вибрати, бързо повтарящи се тонове. В сравнение с другите духови народни инструменти той позволява доста модулативни отклония.

История на кавала

Историческите данни за родината и първоначалния вид на кавала са много оскъдни. Произходът му може да се търси в египетските, сирийските, а по-късно и в гръцките духови музикални инструменти. Негови прототипи са съществували около 2000-3000 години преди новата ера. Смята се че първоначално овчарите са използвали кухи дървени предмети за да възпроизвеждат звук с който да въздестват на стадата. Дълъг е пътят от овчарската свирка до сегашния кавал. Заради мекия му и приятен тон и затрогващите народни мелодии, които лее по поля и балкани, по седенки и мегдани, българинът често го нарича „меден кавал“. От най-старо време до наши дни кавалъте любим народен инструмент у нас. В България са обособени няколко местности в които се е развило изкуството на кавала. Това са южна България-Тракия и североизточна България- Лудогорието и Добружа.